Постинг
12.02.2012 22:43 -
Писмо от пясък
Автор: luxporto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2756 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2012 23:24
Прочетен: 2756 Коментари: 16 Гласове:
16
Последна промяна: 12.02.2012 23:24
Защо пиша това (или защо си направих блог), не зная. Както още много неща в живота: защо съм родена, за какво ще умра... Това са въпроси които не си задавам.
Питам се само: "Защо живея?"
Понякога безстрастно преминаваща през дните, аз кипя от чувства. Толкова е странно. Бедствените бури утихват и под развалините се подават нежни вишневи цветове. Знаеш ли, че символизират колко крехък е живота? Нещо такова.
Моята цел е да те докосна. Да докосна твоята душа с частица от моята. Да те накарам да се усмихнеш, със замислената усмивка на някой видял изключителното. Да обичаш, макар душата ми да клони към меланхолия твърде често. Да те заболи. И кръвта потекла от сърцето ти, да ти припомни, че имаш такова.
Аз съм просто разказвачка на истории. Колекционирам чувства, съдби...
Остарях твърде рано. А може би винаги съм била стара. Но съм изживяла хиляди дни, в мечтите си. Зная, че може да не разбереш веднага. Аз съм тук, за да те накарам да видиш живота. Да го прегърнеш и да го обичаш тъй страстно както аз.
Ще разпусна тежките махагонови плитки и в пламъка на свещите ще затанцува цялата обич на сърцето ми.
Не ме учи на смиреност. Не желая да знам. Не ще изгубя и ден от живота си, да подтискам онова което ме прави щастлива. Само в този миг-вечност съществуваме аз и ти. Точно толкова грешни, колкото и святи. После индиговата нощ ще скрие стъпките ми в прахта. Ще се събудя другаде, друга. Пак в моя свят, в който не съществуваш.
И в твоята вселена ще изгрее слънцето. Ще нахлуе през отворения прозорец и тихо ще простене, че съм ти отнела изгрева. Но ти дадох частица от себе си. Малък белег, за да не забравиш светлината. Знам къде ще отидеш и за какво ще мислиш. Не те ревнувам от реалността. Тя ти принадлежи.
Сърцата ни са номади...
"Ей, чуваш ли ме?"
А! Пясъка под нозете ми се оказа сняг. Морето изчезна и отворих очи в града. Далече. Усетих студа върху страните си и ми хареса. Живота. Моят живот. Спомних си. Стоеше и се мусеше, че го забравям. Скитах се и го оставях сам, а той така се ужасява от тъмното.
Имам хиляди задачи. Потънах в тълпата. А когато очите ми се вдигнеха от смарт фона някой случаен минувач попримигваше, страснат от пустинната буря в тях. Нямам време за приказки днес. Но винаги ще нося светлината.
Щастието-това е мига в които не си задаваш въпроси, а живееш с отговорите.
Яна Сотирова-Luxporto
Питам се само: "Защо живея?"
Понякога безстрастно преминаваща през дните, аз кипя от чувства. Толкова е странно. Бедствените бури утихват и под развалините се подават нежни вишневи цветове. Знаеш ли, че символизират колко крехък е живота? Нещо такова.
Моята цел е да те докосна. Да докосна твоята душа с частица от моята. Да те накарам да се усмихнеш, със замислената усмивка на някой видял изключителното. Да обичаш, макар душата ми да клони към меланхолия твърде често. Да те заболи. И кръвта потекла от сърцето ти, да ти припомни, че имаш такова.
Аз съм просто разказвачка на истории. Колекционирам чувства, съдби...
Остарях твърде рано. А може би винаги съм била стара. Но съм изживяла хиляди дни, в мечтите си. Зная, че може да не разбереш веднага. Аз съм тук, за да те накарам да видиш живота. Да го прегърнеш и да го обичаш тъй страстно както аз.
Ще разпусна тежките махагонови плитки и в пламъка на свещите ще затанцува цялата обич на сърцето ми.
Не ме учи на смиреност. Не желая да знам. Не ще изгубя и ден от живота си, да подтискам онова което ме прави щастлива. Само в този миг-вечност съществуваме аз и ти. Точно толкова грешни, колкото и святи. После индиговата нощ ще скрие стъпките ми в прахта. Ще се събудя другаде, друга. Пак в моя свят, в който не съществуваш.
И в твоята вселена ще изгрее слънцето. Ще нахлуе през отворения прозорец и тихо ще простене, че съм ти отнела изгрева. Но ти дадох частица от себе си. Малък белег, за да не забравиш светлината. Знам къде ще отидеш и за какво ще мислиш. Не те ревнувам от реалността. Тя ти принадлежи.
Сърцата ни са номади...
"Ей, чуваш ли ме?"
А! Пясъка под нозете ми се оказа сняг. Морето изчезна и отворих очи в града. Далече. Усетих студа върху страните си и ми хареса. Живота. Моят живот. Спомних си. Стоеше и се мусеше, че го забравям. Скитах се и го оставях сам, а той така се ужасява от тъмното.
Имам хиляди задачи. Потънах в тълпата. А когато очите ми се вдигнеха от смарт фона някой случаен минувач попримигваше, страснат от пустинната буря в тях. Нямам време за приказки днес. Но винаги ще нося светлината.
Щастието-това е мига в които не си задаваш въпроси, а живееш с отговорите.
Яна Сотирова-Luxporto
Не зная, дали те заслужавам...
цитирай:) Мисля, че света, като цяло, е прегрешил достатъчно, за да се появи чудо(вище) като мен. Сега ще си го отнесете.
цитирайНе ти е смешно...
цитирайАз се смея рядко :) Което не ми пречи да говоря глупости, които са звучат забавно. Което така погледнато звучи тъжно...
цитирайЩе ебем майката на спокойствието на блога аз и ти :)
Затова най-много си те обичам - много си истинска!
цитирайЗатова най-много си те обичам - много си истинска!
Ти да помниш момент да съм била спокойна? Винаги спретвам около себе си малка анархия.
Простотии се случват.
цитирайПростотии се случват.
7.
анонимен -
Пишеш добре, за другото не знам. ...
13.02.2012 07:58
13.02.2012 07:58
Пишеш добре, за другото не знам. (Тук никого с нищо не можеш да учудиш. Има съдби и герои достойни и за Жул Верн).
Едва ли ще ми отговориш, но според мен не си новачка в сайта, съдейки по някои коментари.
Но, очевидно, писането ти се оттдава! Много ми на помня на Капричия.
цитирайЕдва ли ще ми отговориш, но според мен не си новачка в сайта, съдейки по някои коментари.
Но, очевидно, писането ти се оттдава! Много ми на помня на Капричия.
8.
hristo27 -
Успешна седмица ти желая!
13.02.2012 09:46
13.02.2012 09:46
Успешна седмица ти желая!
цитирайпродължавай да кипиш от чувства и да докосваш нечия душа с твоята:)
То това означава да си жива:)
цитирайТо това означава да си жива:)
Да живееш с отговорите - ти го можеш, аз продължавам да ги търся , някъде, че и другаде!
Успешна седмица и минути!
цитирайУспешна седмица и минути!
11.
анонимен -
minio miniora.
13.02.2012 17:20
13.02.2012 17:20
parvo ma narani jeno, posle ma dosvai,znaics ce lubvta na maja e prez stomaha .
цитирайkushel написа:
Пишеш добре, за другото не знам. (Тук никого с нищо не можеш да учудиш. Има съдби и герои достойни и за Жул Верн).
Едва ли ще ми отговориш, но според мен не си новачка в сайта, съдейки по някои коментари. Но, очевидно, писането ти се оттдава! Много ми на помня на Капричия.
Едва ли ще ми отговориш, но според мен не си новачка в сайта, съдейки по някои коментари. Но, очевидно, писането ти се оттдава! Много ми на помня на Капричия.
Здравей,
Благодаря, радвам се, че ти допада това което правя. Нямам амбиции да откривам топлата вода. Нито да впечатля когото и да било. По-скоро ми се ще да взема нещо от опита на всички тук и да се поуча от него. Което си е добра цел когато си на 19.
Интересно е, че ти напомням на някого. Би ми било интересно да го прочета. Мога да те уверя, обаче, че това е първият ми и единствен блог. Поздрави
hristo27 написа:
Успешна седмица ти желая!
Нека е успешна, ползотворна и малко по-малко снежна за всички :)
scarlety написа:
продължавай да кипиш от чувства и да докосваш нечия душа с твоята:)
То това означава да си жива:)
То това означава да си жива:)
Поздрави и усмивки :)
jabalka написа:
Да живееш с отговорите - ти го можеш, аз продължавам да ги търся , някъде, че и другаде!
Успешна седмица и минути!
Успешна седмица и минути!
Опитах и с въпросите, но те са толкова много, че... Понякога по-лесното е просто по-лесно. :) Но, за да имаш отговори пак си се питал. Живота е такава лудост понякога.
Поздрави и усмивки
Щурчо, аз винаги съм прав в крайна сметка :))
цитирайКак да не му се не види като съм пред компютъра все съм седнала?! Ще пиша следващия пост права. Решено е. Вече знаем
цитирай
