Постинг
04.02.2012 16:25 -
Тъга
Слънцето се показа, иззад един тъмен и свъсен облак. По никое време, през февруари. Процежда се на тънки живописни лъчи и целува ледените покриви. Мрачният град сияе с всички цветове на нечаканата обич.
Зимното слънце не топли. Но мами. Обещава. Поличба, сякаш, за прелестна пролет.
И аз като малък врабец се топля с мечти за утрешния ден. И макар крилцата ми да се съвсем измръзнали, аз виждам бъдеще изпълнено с нежни топли дъждове. Алени цветове и огнени залези. И душата ми, посгряла ръце на тази нарисувана свещ, литва над града.
Моят град. Сякаш го виждам, днес, за пръв път, сгушил се в полите на Рила. И не ръмжат срещу мен нощите, нито малките улици ми се струват чужди. Имам спомени на всеки ъгъл. Разпиляла съм сърцето из този свят.
Щастливата думичка "нас". Звучи все по-тъжно. Отварям очи, а пред мен вилнее пак зимата. Слънцето избяга. И пак съм сама. И ти си тук, но те няма. Твоята душа ме гледа гузно и съзнавам, че времето идва. Времето на дълъг преход, някъде там в бъдещето... Някъде където може и да няма "нас".
Бих ли могла да замина? Да полетя и да оставя всичко зад себе си? Дали душата ми ще се събере или ще остане да блести, като роса по тихите улици. Ужасно се страхувам. И отново се страхувам сама. Винаги когато ми потрябва мъничко огън, всички слънца угасват. И тогава не ми остава нищо друго освен да помоля... Душата си.
Мечтай, скитнице. Мечтай. Не ме оставяй сега. Нарисувай ми синьо небе. Нарисувай ми слънце. Изпей ми песен. Накарай ме да танцувам. Моля те...
И тъй едно малко врабче, сякаш плачеше в снега. И разперваше крилца за танц със Съдбата.
Зимното слънце не топли. Но мами. Обещава. Поличба, сякаш, за прелестна пролет.
И аз като малък врабец се топля с мечти за утрешния ден. И макар крилцата ми да се съвсем измръзнали, аз виждам бъдеще изпълнено с нежни топли дъждове. Алени цветове и огнени залези. И душата ми, посгряла ръце на тази нарисувана свещ, литва над града.
Моят град. Сякаш го виждам, днес, за пръв път, сгушил се в полите на Рила. И не ръмжат срещу мен нощите, нито малките улици ми се струват чужди. Имам спомени на всеки ъгъл. Разпиляла съм сърцето из този свят.
Щастливата думичка "нас". Звучи все по-тъжно. Отварям очи, а пред мен вилнее пак зимата. Слънцето избяга. И пак съм сама. И ти си тук, но те няма. Твоята душа ме гледа гузно и съзнавам, че времето идва. Времето на дълъг преход, някъде там в бъдещето... Някъде където може и да няма "нас".
Бих ли могла да замина? Да полетя и да оставя всичко зад себе си? Дали душата ми ще се събере или ще остане да блести, като роса по тихите улици. Ужасно се страхувам. И отново се страхувам сама. Винаги когато ми потрябва мъничко огън, всички слънца угасват. И тогава не ми остава нищо друго освен да помоля... Душата си.
Мечтай, скитнице. Мечтай. Не ме оставяй сега. Нарисувай ми синьо небе. Нарисувай ми слънце. Изпей ми песен. Накарай ме да танцувам. Моля те...
И тъй едно малко врабче, сякаш плачеше в снега. И разперваше крилца за танц със Съдбата.
Посади си слънце и синя мечта под крилото на врабеца и виж стрелата слънчева небето пробива и се заражда в теб!
"Балада и мисъл.
Акт на прегръдка.
Кубчета цветни събирам...
Обичам в червено и пурпур!
Копнея в синьо- виолет!
Желая в жълто,
което в оранж се окъпа!
Вярвам в зеленото на пролет!
Есента е моят залез,
който изгрева извиква!
И свърши листа бял...
Продължете сам и цветно.
П.П. Видях я- стрелата слънчева
небето да пробива!"
Поздрави сърдечни!
цитирай"Балада и мисъл.
Акт на прегръдка.
Кубчета цветни събирам...
Обичам в червено и пурпур!
Копнея в синьо- виолет!
Желая в жълто,
което в оранж се окъпа!
Вярвам в зеленото на пролет!
Есента е моят залез,
който изгрева извиква!
И свърши листа бял...
Продължете сам и цветно.
П.П. Видях я- стрелата слънчева
небето да пробива!"
Поздрави сърдечни!
:) Позамръзнали усмивки и поздрави
цитирай
3.
hristo27 -
Поздрав за хубавия текст!
05.02.2012 10:05
05.02.2012 10:05
Поздрав за хубавия текст!
цитирай:) Благодаря. Поздрави
цитирай
