Дим...свещи...тиха, бавна музика...твоите слабости...нашите грехове...моята сила...
Копринени шалове и едно огромно топло легло.
Живяла някога Шехерезада и разказвала хиляда и една нощи, не я ли виждаш в очите ми? Тази нощ тя ще ти разкаже за гордостта на една жена, за невинността на едно дете и мъдростта на една старица.
Лошата, грешната, слабата и отмъстителната-ще те мъчи, ще те кара да крещиш името и във вековете. Демон на нощта, тя знае, може да ти накаже за всяка грешка, за всяко разбито сърце преди нея. Да отвлече душата ти в пламъка на самия пъкъл. Ще мърка, ще драска, ще хапе и ще лее восък върху кожата ти. Ще бъде ангел, нежна, топла, мила... Ще се покори, ще се подичини, ще ти повярва. Ще стене тихично под теб и ще нашепва стари легенди за обич...
Звън на гривни. Аз имам хиляди лица. Ще плача с твоите сълзи. Аз мога да съм всяка. И майката, любовницата и жената, детето или само разказвача...
Ти кой ще бъдеш? Завързаният в копринени терзания, отпуснат, дрезгаво прошепващ: Искам още...
Или бичът в ръката на палача, непитащ, неочакващ нищо, взимащ и отиващ си със зората...
Но, малката потомка на Шехерезада ще гравира името си, макар и кратко, около сърцето ти. Почти случайно, но завинаги кървящо.
Ще ти пусна тъжна песен за любов. Ще танцувам за теб. Сърцето ми ще се вие около теб, сълзите си ще скрия с шала.
Не очаквам нищо, не предлагам нищо и никого не търся. Духът ми спрял е тук-миг във вечността. Свободен си! Вземи мига, заслушай се и запей с мен. След това свещите ще догорят и ще изгаснат с писък.
Аз не прося вярност, на мен ми стига шоколада в моите очи, цял живот да те гори. Отрова съм и ти го казах. Искаш ли още да питаш? Можеш ли да си отидеш? Върви, аз ще заключа след теб.
Забрави ме, ако си спомниш. А, малката Шехерезада ще къноса ръцете си и ще танцува цяла нощ. За началото или за края. Посрещам те и те изпращам с обич...