Един мрачен ден през лятото. А, аз толкова обичам да е мрачно. Сивите облаци се тълпят ли тълпят, а аз тръпна в очакване на дъжда. Предвкусвам го и чувствам как приижда тихо, тихо...
Шляя се безцелно из града, когато първите капчици най-безсрамно целуват кожата ми. Хората тичат, бързат, а аз сякаш лудост ме бе обзела, крача спокойно в пороя. Дрехите ми прогизват, обувките се пълнят с дъждовна вода, пък аз си се разхождам!
Впивам устни в така мечтаното спокойствие. Тихо, влажно и мрачно. Но, мое! Наше! Твое! Подарявам ти го, подарявам ти този полъх на вятъра в косите ми... и сърцето си.
Сливам се с буратя. Тя прониква дълбоко в душата ми и пълни очите ми с дъжд. Аз ли плача или ти? Или е просто бурята?
А, казват, че русалките са изчезнали. Изчезнала ли съм? Та, аз просто се скрих в бурята или приютих нея в себе си. Нежна и силна тя ме приласка в обятията си от сълзи.
Но, ще крачим смело напред, аз и бурята в мен. Ще я виждаш понякога да наднича в очите ми. Искаш ли? Ще се удавиш ли?
...
Слънцето изгря... отново е примално, непоправимо шумно и ужасно пренаселено тук. Остатъците от приказката се оттичат в канала, а аз от русалка се превърнах в обикновено босо и мокро момиче на учицата.
Ще ме целунеш ли? М? А, аз ще протегна треперещи ръчички и ще се вкопча в теб. Като малка изгубена хала, изсушена от слънцето.

Навън дъждът вали ...
потоци от небе
разсърдено и сиво
стоварват се със шум
по хладната земя...
а пред прозорец чист
един до друг, щастливи
говорим си наум...
държа те за ръка...
не ни е нужен мост
ще минем с сетни сили
разкаляния друм
бучащата река
ще бъдеш светъл гост
и птица лекокрила
във моя трескав ум...
ще бъдеш светлина...
докато вън вали...

Ето тази лятна буря е единственото нещо на земята мисля, в което съм готова да вървя и сама...И да се чувствам наистина, наистина добре.

Пожелавам ти много летни дъждове, които да те карат да се усмихваш. :)