Постинг
20.09.2011 00:32 -
Моят глас НЕ се продава
На тези избори за пръв път имам право да гласувам. От както се помня чакам този момент. Мечтала съм си да бъда пълноправна част от обществото. Да нося отговорност за всеобщото благо. Хубаво де...
Ама каква отговорност, какви пет лева, какви индианци в метрото?!
То, не са мъртви души в списъците с гласоподаватели, не са кебапчета и далавери на дребно.
Драги сънародници, държавата ни не струва двайсет лева!
Бъдещето на децата ни-също!
И кой, мътните го взели, има право да съди и да размахва пръст, че държавата ни била смотана, когато сам я е продал. За две кюфтета и пари които ще изпие и изяде за два дни. Два дни келепир. И после четири години клизми...
Държавата си е много добре, хората се побъркаха.
"Гладни сме!" Това чувам винаги когато приближат избори и се тръгне по махалите с мургави люде.
Уловката обаче е, че с парите които си взел не си по-богат и едва ли си по-нахранен. Но, ще бъркат пак в твоят джоб. Пак теб ще вкарат в затвора, с вина или без. Пак ти си на дръвника.
Хората са малодушни, бедни и неуки.
Каква е тази промивка на мозъки, що за чудо?!
Насажда се различие и делене. На наши, ваши и ония другите. На привилигировани и онеправдани. Като странно защо "ние" сме все прецакани, а там някъде в небитието витае един по-добър свят за благопомазани.
Властта е "там" горе. Едни уж недостижими върхове. Накараха ни да повярваме, че сме безсилни и нищо не можем да променим. Нали? Кой по-добър ще дойде? Какво значение има.
Ще дойдем аз и ти. Мислещите, можещите и искащите.
Но, системата има защити срещи такива нарушители на статуквото. Смазват творческите подеми и вярата. Тук властват манипулатори и търговци на животи. Обикалят родината като сенки и разгарят конфликти, там където не ги е имало. Затварят малцинствата. Откъсват ги от света, прогреса и общостта.
Противоречие. Поредното.
Реформи. В образованието, в здравеопазването, в културата и медиите. И малка вяра, че уж демократичното ни общество, може да ги ИЗИСКА.
От страна на консуматори и предлагане, можем ли да станем страна производител? Могат ли да се модернизират заводите, фабриките, земеделието?
А искаме ли?
Бихте ли работили в завода за 300 лева, за добруването на родината? И понеже предполагам отговора, те тука е ключа от палатката. Всички искаме да работим в частният сектор, да взимаме големи пари и някой друг да ни правя сянка... Много вождове, малко индианци.
И седим си сега, значи, набиваме лютеница и салам, и какво? Чакаме провидението да ни "оправи".
И понеже някой може да го интересува, аз имам простички мечти. Да живея в общност, а не в клетка с вълци. Да имам малка къщичка в някое градче. Да имам градинка, да имам работа и да имам бъдеще. Бъдеще което не струва пари.
И, за да съм убедена, че моето семейство има и ще има храна, топло и спокойствие, аз съм готова да се боря. А вие?
Ама каква отговорност, какви пет лева, какви индианци в метрото?!
То, не са мъртви души в списъците с гласоподаватели, не са кебапчета и далавери на дребно.
Драги сънародници, държавата ни не струва двайсет лева!
Бъдещето на децата ни-също!
И кой, мътните го взели, има право да съди и да размахва пръст, че държавата ни била смотана, когато сам я е продал. За две кюфтета и пари които ще изпие и изяде за два дни. Два дни келепир. И после четири години клизми...
Държавата си е много добре, хората се побъркаха.
"Гладни сме!" Това чувам винаги когато приближат избори и се тръгне по махалите с мургави люде.
Уловката обаче е, че с парите които си взел не си по-богат и едва ли си по-нахранен. Но, ще бъркат пак в твоят джоб. Пак теб ще вкарат в затвора, с вина или без. Пак ти си на дръвника.
Хората са малодушни, бедни и неуки.
Каква е тази промивка на мозъки, що за чудо?!
Насажда се различие и делене. На наши, ваши и ония другите. На привилигировани и онеправдани. Като странно защо "ние" сме все прецакани, а там някъде в небитието витае един по-добър свят за благопомазани.
Властта е "там" горе. Едни уж недостижими върхове. Накараха ни да повярваме, че сме безсилни и нищо не можем да променим. Нали? Кой по-добър ще дойде? Какво значение има.
Ще дойдем аз и ти. Мислещите, можещите и искащите.
Но, системата има защити срещи такива нарушители на статуквото. Смазват творческите подеми и вярата. Тук властват манипулатори и търговци на животи. Обикалят родината като сенки и разгарят конфликти, там където не ги е имало. Затварят малцинствата. Откъсват ги от света, прогреса и общостта.
Противоречие. Поредното.
Реформи. В образованието, в здравеопазването, в културата и медиите. И малка вяра, че уж демократичното ни общество, може да ги ИЗИСКА.
От страна на консуматори и предлагане, можем ли да станем страна производител? Могат ли да се модернизират заводите, фабриките, земеделието?
А искаме ли?
Бихте ли работили в завода за 300 лева, за добруването на родината? И понеже предполагам отговора, те тука е ключа от палатката. Всички искаме да работим в частният сектор, да взимаме големи пари и някой друг да ни правя сянка... Много вождове, малко индианци.
И седим си сега, значи, набиваме лютеница и салам, и какво? Чакаме провидението да ни "оправи".
И понеже някой може да го интересува, аз имам простички мечти. Да живея в общност, а не в клетка с вълци. Да имам малка къщичка в някое градче. Да имам градинка, да имам работа и да имам бъдеще. Бъдеще което не струва пари.
И, за да съм убедена, че моето семейство има и ще има храна, топло и спокойствие, аз съм готова да се боря. А вие?
1.
анонимен -
Наистина ли си толкова малка. &q...
20.09.2011 08:02
20.09.2011 08:02
Наистина ли си толкова малка.
"И понеже някой може да го интересува, аз имам простички мечти. Да живея в общност, а не в клетка с вълци. Да имам малка къщичка в някое градче. Да имам градинка, да имам работа и да имам бъдеще. Бъдеще което не струва пари."
Това не е мисъл на хлапе. Доста е зряло. Бих го казал и аз, дори често го казвам, но в момента в България господства неолиберализма, който проповядва индивидуализъм, елитаризъм и пълно игнориране на лузерите. А думите колектив, общесство, другарство са анатемосани като комунистически.
Мечтите ти са човешки и дано се сбъднат!
цитирай"И понеже някой може да го интересува, аз имам простички мечти. Да живея в общност, а не в клетка с вълци. Да имам малка къщичка в някое градче. Да имам градинка, да имам работа и да имам бъдеще. Бъдеще което не струва пари."
Това не е мисъл на хлапе. Доста е зряло. Бих го казал и аз, дори често го казвам, но в момента в България господства неолиберализма, който проповядва индивидуализъм, елитаризъм и пълно игнориране на лузерите. А думите колектив, общесство, другарство са анатемосани като комунистически.
Мечтите ти са човешки и дано се сбъднат!
Да Куш, точно на 18 съм. :) Макар, че винаги съм се чувствала малко "дъртанян".
Благодаря ти и се надявам всички да можем да осъществим простичките си мечти. Поздрави :)
цитирайБлагодаря ти и се надявам всички да можем да осъществим простичките си мечти. Поздрави :)
3.
hristo27 -
Чудесни мисли на млад човек!
Ако ...
22.09.2011 10:34
22.09.2011 10:34
Чудесни мисли на млад човек!
Ако всички мислят като теб, България ще я бъде.
цитирайАко всички мислят като теб, България ще я бъде.
Благодаря за комплимента. Надявам се още един гласоподавател да е от полза. :)
цитирай
5.
hristo27 -
Благодаря за комплимента. Надявам ...
22.09.2011 13:54
22.09.2011 13:54
luxporto написа:
Благодаря за комплимента. Надявам се още един гласоподавател да е от полза. :)
Естествено, още един с непродаваем глас!
hristo27 написа:
Естествено, още един с непродаваем глас!
luxporto написа:
Благодаря за комплимента. Надявам се още един гласоподавател да е от полза. :)
Естествено, още един с непродаваем глас!
Предвидливо не обичам кебапчета! :) Хаха
