Днес съм щастлива. Днес малкото слънчице в очите ми се разсъни, протегна се веднъж-дваж и прегърна цялата планета. Днес съм щастлива!
Изведнъж всичката горчилка се самозаля с шоколад, спря да ми е прекалено горещо и всичко си дойде на мястото. От около петнайсет хиляди вечности чакам този момент, а мързеливият вятър на промяната не щеше и не щеше да ме посети. Но, днес... днес съм хубава.
Не! Аз съм (минутка размисъл) СВЕТЕЩА!
За тези моменти си струва да се живее. Секундата в която нещо малко те кара да подскочиш и да си кажеш, че има смисъл. Сещате се, мига когато сладоледа е нито много разтопен, нито много студен. Същият в който резултатът от гнусният изпит е ДА, и пак той в който Неговите ръце, нетърпейки възражение прошепнат: "Ти си моя!"
Та, да споменах, че едва ли в световната орбитална система има по-нахилено същество от мен?! :)
Не знам защо пиша това. Няма гениална поука, дълбок замисъл или послание. Просто ми писна да пиша колко е гадно всичко. Уморих се да виждам в очите на хората апатия, страх и сива тъпота.
А света е толкова красив. Пулсиращ, цветен, див, МОЙ, млад и красив!
Даден ни е само един шанс, една прашинка от времето съшито с конци от пясък.
Сграбчвам я и се усмихвам широко. Защото вярвам. Защото искам да вярвам. Защото избрах да бъда щастлива!
Обичам. Обичам това мое интернет островче, обичам дрезгавият здрач, нощния град, обичам вкуса на победата и бича на тишината. ОБИЧАМ ДА СЪМ ЖИВА!
Спирам, за да си поема дъх и целувам индиговата нощ, за добре дошла. Притаявам се в уюта на тъмата и заспивам свита на кълбо, под балдахин от мечти. Моят свят е тук. Пеперуда в бляскаво сияние.
Щастлива съм!