Господи, каква Луна!
Небето, кристално чисто, сияе, сякаш напито със сребро. Нито една, единствена, звезда. Щурците се надсвирват с вятъра. 
Тя пристъпи тихо на терасата. Боса, както винаги. Запали най-горчивата цигара. 

 Заклела се бях, че няма да “буйствам„ много по повод безумията, което се случват в страната, в личния си блог. Някак си чувствах, че има достатъчно знаещи и можещи да коментират, та къде съм тръгнала аз... 
Но това не можах д...