Това е място което си е само мое. И колкото и да ми се иска да си се представя с любящ мъж и куче... Пред камината има само 1 чаша за вино. Отивам там когато света ми омръзне и искам да избягам много, ама много далеч...
Защо се заех да г...

 Гледам го право в очите... Чак тук усещам как тръпките лазят по гръбнака му. Впивам устни в отровата... Не съм си дала труд да подреждам косите си. Оставих ги да се гонят с вятъра, по-огнени от всякога. Неглиже, сякаш нищо на света няма...

 Къде си била, приказна? Къде се беше скрила? Проклетия, недна. Приседнала на ръба на леглото ми, усмихната с цялата обич на този свят. Любимата ми муза. Хукнала пак след северняка...
Обиколих картата съвсем сама. Събрах багажа и последва...

 В душата ми вали поезия... На големи, бисерни капки... Дъжд от емоции. Не се научих. Но е късно вече. Свят без време. 
Минало... настояще... бъдеще... Дали има значение? На колене пред душата си. 
Има смисъл когато го чета, с цялата болка...