Постинг
01.05.2014 21:58 -
Бягство
Тиха, нежна нощ... Много, много далеч от тук.
До вратата лежи съблечена гордост. Плаж по които съм вървяла хиляди пъти. Моето място да се завръщам към истината. Нямам нужда от думи тук. Няма въпроси, нито отговори. Италианска музика.
Топла южна жена. Притихнала стихия, оставила вълните да се разбиват в матовата кожа. Стотици, хиляди свещи. Солени устни и мокри, разпилени коси. Чаша вино на малката маса. Дом без прозорци и врати. Небе с милиони звезди и вечно пълна луна.
Раните ми заздравяват сами. Силите ми се завръщат и скоро пак ще хукна. Но тази нощ е моя.
Тихо сливам този свят с душата ти. Въвличам те в тюркоазени приказки, с ухание на сантал и ванилия. Ще ти открадна само миг. Отпусни се и следвай стъпките ми в пясъка.
Копринен шал, понесен от бриза...
Миг далеч от бетонната реалност. От лъжите покрити с грим.
Може би съм истинска. Вярна, нежна, почти по детски наивна. А може да съм илюзия, готова да впие пръсти в гърба ти, да те отрови с обичта си и да те остави да се питаш дали съществува... Вероятно съм и двете. Свободна. Чуваш ли? Не мога да бъда уловена, опитомена, вързана.
Отивам си и се връщам. Болезнено близо и далеч.
Аз не съм съпруга. Не съм любовница. Не съм дори приятел.
Аз съм скитница. Свят от пясъчни бури, водопади от нежност и гори, ухаещи на сняг. Разбила оковите на това време. Не принадлежа на хора и места.
Сънища от коприна.
Енергия, стийно връхлитаща, изпепеляваща... Не обещавам. Не искам.
Докато сърцето повелява.
Казват за такива като мен, че са опасни. А какво си търсил?
От глава до пети, нося се в кръвта ти.
Обич на крайности.
Приеми ме в душата си.
Топла южна жена. Притихнала стихия, оставила вълните да се разбиват в матовата кожа. Стотици, хиляди свещи. Солени устни и мокри, разпилени коси. Чаша вино на малката маса. Дом без прозорци и врати. Небе с милиони звезди и вечно пълна луна.
Раните ми заздравяват сами. Силите ми се завръщат и скоро пак ще хукна. Но тази нощ е моя.
Тихо сливам този свят с душата ти. Въвличам те в тюркоазени приказки, с ухание на сантал и ванилия. Ще ти открадна само миг. Отпусни се и следвай стъпките ми в пясъка.
Копринен шал, понесен от бриза...
Миг далеч от бетонната реалност. От лъжите покрити с грим.
Може би съм истинска. Вярна, нежна, почти по детски наивна. А може да съм илюзия, готова да впие пръсти в гърба ти, да те отрови с обичта си и да те остави да се питаш дали съществува... Вероятно съм и двете. Свободна. Чуваш ли? Не мога да бъда уловена, опитомена, вързана.
Отивам си и се връщам. Болезнено близо и далеч.
Аз не съм съпруга. Не съм любовница. Не съм дори приятел.
Аз съм скитница. Свят от пясъчни бури, водопади от нежност и гори, ухаещи на сняг. Разбила оковите на това време. Не принадлежа на хора и места.
Сънища от коприна.
Енергия, стийно връхлитаща, изпепеляваща... Не обещавам. Не искам.
Докато сърцето повелява.
Казват за такива като мен, че са опасни. А какво си търсил?
От глава до пети, нося се в кръвта ти.
Обич на крайности.
Приеми ме в душата си.
