Юхууу! :) Чудесен ви ден. Поне моят беше чудесен.
Трудно ми е да пиша когато съм щастлива, но ще си наложа да довърша това, вместо да подскачам като маймунка наоколо. Установих, че последните ми постинги лъхат на меланхолия и недоспиване, та ако рече някой да ме чете редовно, ще реши, че съм на път да си срежа вените с тъп нож.  
Света си е съвсем на място. Всичко е както го бях оставила снощи, когато се довлачих до леглото. На сутрина опитвайки се да, се принудя да, стана от него, ме халоса мисъл. (Не се тревожете, добре съм! Случва се понякога) Вряза се в съзнанието ми с такава скорост, че нямах време да реагирам. Останах си така, вцепенена, докато горкото ми его правеше жалки опити да върне равновесието в системата.
 Аз не искам!
Не става дума, че не мога да спра цигарите или кафето. Не става дума, че трудно седя мирна по време на медитация или не доглеждам филмите до края. Аз не желая да го направя.
И ето ти втори ступор за по-малко от минута!
Дали съзнанието ми го удари на бунт или аз самата реших да се разкритикувам, но съвсем ясно долових въпроса, който настоятелно си стоеше пред мен. Естествено, зададен типично за мен:
"Много интересно, на кой, си мислиш, че се пънеш?"
И отговор не последва...
Докато си миех очите реших, че ще да правя на пук на системата. Ама системата, да знаете, малко я вълнува дали съм си доспала или дали имам добро духовно здраве. Даже съм и по-симпатична, докато върхувам наоколо в истерия и не мисля.
Единственият който губи съм аз...

FAIL!

Като цяло, хората сме странни животинки. Всички искаме да ни е добре, но сами саботираме всеки опит да ни се получат нещата. Ние не желаем да сме щастливи. Какво ще правим с времето си ако не се оплакваме, не мърморим или злобеем по нечии адрес?!

Ето ме мен. Видимо разумен млад човек, който има всички качества и възможности да си живее повече от отлично. Последната половин година ми изтече през пръстите. Заета в това, че просто се НАЛАГА да не съм доволна, (Нали съм тийнейджър) пренебрегнах собствените си нужди и желания.

Аз обичам да съм здрава, не обичам да пуша и, за Бога, понякога ми е любопитно как свършват филмите.
Та, днес моите огромни пухкави криле от детски мечти взеха да се поразмърдват и си припомних, че съм си все същата странна птица. Защото аз така ИСКАМ!
Щастието е въпрос на избор. Решение, до колко ще си позволиш...
Ако се чудите какво направих аз с времето в което не бях поли-заспала, гневна или твърде заета - УСМИХВАХ СЕ! Свърших всичко, което бях планувала, и не съм уморена. Не съм пушила, а и не ми се дощя. Бях просто хлапе и не болеше.
Толкова е очевидно, нали? Направо си е смешно. Но, аз за пръв път си зададох въпроса правилно. 

ПП: Една прекрасна песен, която ме кара да се усмихвам.

Хубаво е ! Нали си избра да живееш с отговорите! Хе, хе...!
Все така се усмихвай, дори и за това, че сте се прегърнали сутрин със Слънцето - дори да е скрито в облаци!
Ти знаеш , че е там, нали!

:) Слънцето грее и през зимата в душите ни. Просто трябва да му позволим да ни стопли. Поздрави и много усмивки от мен.

Здраве и много Щастливи Дни!

Честита Баба Марта и на теб. Нека да е благосклонна, слънчева и изпълнена с приятнни мигове