Постинг
30.09.2011 00:00 -
In loving memory of all my bad habits!
Пиша и трия. Късам листата. Раздирам хартията и душата си. Пътят ме зове. Аз трябва да си ида. Аз трябва да замина. По страните ми се сипят сълзи. Аз не мога да си отивам, не ме бива в това.
Искам да кажа хиляди ненужни неща, които никой не би чул. Искам да изкрещя какво ми тежи. Аз искам да мога да се сбогувам. Искам да прегърна миналото, да целуна образа на онова което е било. Да можеше да знае всяка частичка от света ми колко много я обичам. Колко уважение и преклонение изпитвам към уроците които съм научила.
Не се научих обаче да ненавиждам, казват, че помагало да забравиш. Но, по дяволите, аз искам да си спомням! Всяко стъпало довело ме до тук ме превърна в човека който съм.
Опитах да си пусна нещо весело за гледане, да се занимая с нещо друго, но се познавам и зная, че щом думите извират от сърцето ми да ги спирам е излишно.
За някой това е мелодраматично, за други е просто "филм", но не ми пука. Аз съм такава. Не мога да продължа ако не съм простила и не съм поискала прошка.
Днес се сбогувам с навика си да се отричам от онова което имам, за да живея двоинствен живот. Днес оставям в миналото желанието да се доказвам ненужно и да бъда всяка. Защото аз съм единствено и само себе си.
И както роба целува оковите си, след като е получил свобода, така и аз се усмихвам на детските си "доспехи". Зад тях неумело прикривах цялата обич, наивност и вяра. Вече е излишно да се преструвам на голяма и всемогъща. Аз си останах малка и ранима, което ме направи силна. Препрочетох всички тефтери напоени с чувства, сълзи и спомени. И се отказвам да се опитвам да се върна там. Някъде...
Моят свят е сега и тук.
Отказвам да пуша, защото "успокоява". За две години веднъж не съм се успокоила след първата кутия. Че и след втората... Сред дима минаха много часове. Преплетени паяжини от минало и настояще. И нито в кока колата, към която съм пристрастена, нито в звънятщите вериги е истината.
Истината е онова което остава когато спреш да се бориш срещу образа в огледалото.
Много пъти стигах до тук и се връщах. Не правех следващата крачка. Но, пък крачката ме направи...
Измъквам се на пръсти от света, които си създадох, за да избягам. В онова романтично царство от красиви думи ще останат две следи от детски крачета. А, в реалността пристъпвам като младата жена в която мечтаех да се превърна.
Пашкулат се пропука и от грубата, перната в устата гъсеница, която помита всичко по пътя си, се е роди... Марипоса!
Знаеш ли, това може и да е последният ми пост. Защото настъпи времето да живея. Този шарен, пулсиращ, невероятен живот. Моят!
Не искам вече да чета, искам да докосна! Не искам да се мръщя. Аз ще усмихна, а в очите ми ще греят две сълзи.
И малката упорита роза, която мрази рози ще се разтвори...
Нека вали! Нека е истинско. Искам да живея.
Искам да кажа хиляди ненужни неща, които никой не би чул. Искам да изкрещя какво ми тежи. Аз искам да мога да се сбогувам. Искам да прегърна миналото, да целуна образа на онова което е било. Да можеше да знае всяка частичка от света ми колко много я обичам. Колко уважение и преклонение изпитвам към уроците които съм научила.
Не се научих обаче да ненавиждам, казват, че помагало да забравиш. Но, по дяволите, аз искам да си спомням! Всяко стъпало довело ме до тук ме превърна в човека който съм.
Опитах да си пусна нещо весело за гледане, да се занимая с нещо друго, но се познавам и зная, че щом думите извират от сърцето ми да ги спирам е излишно.
За някой това е мелодраматично, за други е просто "филм", но не ми пука. Аз съм такава. Не мога да продължа ако не съм простила и не съм поискала прошка.
Днес се сбогувам с навика си да се отричам от онова което имам, за да живея двоинствен живот. Днес оставям в миналото желанието да се доказвам ненужно и да бъда всяка. Защото аз съм единствено и само себе си.
И както роба целува оковите си, след като е получил свобода, така и аз се усмихвам на детските си "доспехи". Зад тях неумело прикривах цялата обич, наивност и вяра. Вече е излишно да се преструвам на голяма и всемогъща. Аз си останах малка и ранима, което ме направи силна. Препрочетох всички тефтери напоени с чувства, сълзи и спомени. И се отказвам да се опитвам да се върна там. Някъде...
Моят свят е сега и тук.
Отказвам да пуша, защото "успокоява". За две години веднъж не съм се успокоила след първата кутия. Че и след втората... Сред дима минаха много часове. Преплетени паяжини от минало и настояще. И нито в кока колата, към която съм пристрастена, нито в звънятщите вериги е истината.
Истината е онова което остава когато спреш да се бориш срещу образа в огледалото.
Много пъти стигах до тук и се връщах. Не правех следващата крачка. Но, пък крачката ме направи...
Измъквам се на пръсти от света, които си създадох, за да избягам. В онова романтично царство от красиви думи ще останат две следи от детски крачета. А, в реалността пристъпвам като младата жена в която мечтаех да се превърна.
Пашкулат се пропука и от грубата, перната в устата гъсеница, която помита всичко по пътя си, се е роди... Марипоса!
Знаеш ли, това може и да е последният ми пост. Защото настъпи времето да живея. Този шарен, пулсиращ, невероятен живот. Моят!
Не искам вече да чета, искам да докосна! Не искам да се мръщя. Аз ще усмихна, а в очите ми ще греят две сълзи.
И малката упорита роза, която мрази рози ще се разтвори...
Нека вали! Нека е истинско. Искам да живея.
Следващ постинг
Предишен постинг
По хубав път вървиш. На хубаво място ще те изведе :)
цитирайНадявам се! :)
Поздрави
цитирайПоздрави
3.
hristo27 -
Чудесно си го измислила. Поздрав за ...
30.09.2011 08:53
30.09.2011 08:53
Чудесно си го измислила. Поздрав за хубав ден!
цитирайУспешен и усмихнат ден и на теб! :) Поздрави
цитирайОтново чудесно есе!...
Живей!... :)
цитирайЖивей!... :)
Поздрави с едно мое умотворение -"Може би съм -латинка мечтател!? Мисля себе си за пеперуда, която лети и забравя, че гъсеница била е!" Ха, така написах го!
Весел и усмихнат ден!
цитирайВесел и усмихнат ден!
mt46 написа:
Отново чудесно есе!...
Живей!... :)
Живей!... :)
Благодаря! Поздрави и усмивки
jabalka написа:
Поздрави с едно мое умотворение -"Може би съм -латинка мечтател!? Мисля себе си за пеперуда, която лети и забравя, че гъсеница била е!" Ха, така написах го!
Весел и усмихнат ден!
Весел и усмихнат ден!
Винаги идва прекрасното време когато след дълго опустошаване на всичко наоколо и борба с пашкула-политаме!
Лек и приятен полет. Поздрави и усмивки
