Виждала съм я и преди...
Красива е, не мога да го отрека. С годините развиваш вкус към прекрасното.
Но, ти отново си упорит като магаре.
Господи, и нея ли смяташ да прогониш от живота си? Не е нужно да ми отговаряш нищо, мъдро, мили. Познавам те прекрасно и зная, че винаги имаш готов отговор и със сигурност си убеден, че си неотменно прав.
Какъв ти е проблема?
Добре! Освен мен? Или аз съм достатъчно огромна, непреодолима напаст...
Та, аз съм просто струйка дим в главата ти. Спомен с който живееш. Помниш ме каквато съм била някога. Живея в теб розова, мъничка, още способна на обич принцеса. Барби ли бях? Не си спомням вече!
Дума да няма, приличаме си! Тя, има моите наивни очи...
Опитваш се да я скриеш? Не ме разсмивай. Аз живея в теб! Но, дори да впрегна цялата си злоба и ревност, което няма да направя, не мога да и причиня онова което я очаква с теб... Минала съм от там. Знам.
Гледаш я празно.
По разголените и бедра виждаш моите бенки... В косите и виждаш отблясъци с цвят на шоколад. Когато се сгуши в теб, моят парфюм тихо сяда от другата ти страна... А, когато плаче... Когато упорства, когато е бясна... Аз съм нали? Малко преди да си отида. За последен път наистина твоя... След това очакваш отново цялата болка и всички онези детинщини които си разиграхме тогава...
Не би си го позволил. Вече не вярваш във влюбването?!
Ох, сигурно ме мразиш ужасно понякога, когато присядам тихо в някой сън и ти говоря нежно. Аз искам да си щастлив, магаре такова! Аз искам да ме забравиш. И ти също, може би...
Но, ти не отваряш вратата, а аз продължавам да населявам душата ти.
Как да ти обясня, бебе, това е от болките които не минават... Това е от нещата към които глупаци като нас се връщат, за да се изтезават...
Аз имам друг свят, друг живот. Порастнала съм. Променила съм се. Но, в мен също живее едно мъничко момче. Чувам те нощем да ръмжиш когато той ме целува.
Да мълчиш!
Или както казва една приятелка: "КогА можа-спа!"
Поживяла съм си от тогава. Видях много и различни хора. В душите на повечето от тях живее по една мъничка чужда частица. Скъп спомен от миналото.
Белязаните се надушваме. Особено когато пазиш спомени от няколко "счупени" любови.
Присядах до начие минало и осъзнавах колко ти е тежко. Понякога са тихи сълзи, понякога са диви със собственическо чувство, а понякога са като мен. Прегръщат ме и ме молят да направя някого щастлив...

Винаги ще те уважавам и ценя. Никога не бих си позволила да кажа лоша дума срещу теб, въпреки че, на теб самия не съм ти спестявала нищо. Винаги ще те обичам. Онова което беше някога.

Бъди щастлив и я обичай. Повече от колкото мен. Сега, а не когато си отиде и признай, че е всичко за теб. А аз,  аз ще ти подаря част от своята светлина. Да бди над вас. Знам, че можеш да обичаш.

Колкото до мен... Аз имам много стари образи в душата си. Аз съм трудна за обичане. Аз съм просто другата в теб.