Чета, дивя се и се питам кога, по дяволите, успяхме да се превърнем в стадо диви животни, които нападат всичко изпречило се пред погледа им?!
Какво е удоволствието, скъпи ми мъжемразки, да се БОРИТЕ (това е важна дума) да сте мъже? Защото от това да бъдеш равнопоставен до това да бъдеш равен разликата е огромна. Искате да вдигате щанги, да се занимавате с културизъм и да плащате сметката в заведението. А, после-нямало мъже. Има! Погледнете се хууубавичко в огледалото и ще ги видите.
Отдавна не говорим за правото за гласуване, нито за равното заплащане. Сега борбата е егоистичните кучки (с извинение или без) да смачкат каквото е останало от мъжкото достойнство.
Модерната феминиска има цял наръч заучени фрази:
"Мъж му кажи-не го обиждай!"
"Мъжете са свине!"
"Мъжете искат само секс!"
"Той ми затри най-хубавите години от живота!"
"Използвай го и си иди. Той за друго не става!"

Добро утро, Америка! Всички хора търсят обич, просто не всяка бездушна материална перхидролка може да я предложи.
И наистина съм гневна, защото именно заради тези глупави разсъждения се къса връзката на доверие между половете. А, без доверие-нищо не остава.

Аз не искам да бъда мъж!
Родена съм жена и съм щастлива от този факт. Един ден ще бъда майка, а след това и баба. Междувременно ще работя и ще бъда съпруга.
(Какъв ужас, нали? Бляяя, ще му пера чорапите... От тук ви виждам погнусените физиономии)
Аз просто искам да бъда ра-вно-по-ста-ве-на на мъжа до себе си. Да ми плащат за труда ми по достойнство, да имаме равни права, но да не сме равни. Моля ви, нека не сме равни.
Толкова ли е ужасно да се държат с теб като с жена? Думата "дама" май е много старомодна.
Не искам да издържам мъжа си, нито той да издържа мен. Не искам аз да завивам крушките вкъщи (въпреки, че мога), нямам желание съпругът ми един ден да излезе майчинство вместо мен. (За да види той какво е...)
Мъжа не ми изглежда добре перфектно епилиран с престилчица на кръста, да простира. Той може да носи легена с прането защото е тежък и да помага в домакинството, без да губи от мъжествеността си. Моля, за последното.
Някъде съм пропуснала да се отвратя от идеята за взаимност и допълване.
Залива ме всеки ден информация с тонове, коолко е гадно да си от "нежния" пол.
Ще ме извинявате, но то остана ли нещо нежно в нас?!

Ако някой се е юрнал да се пита какво е да си жена според моя твърде закостенял мироглед, по надолу имам пост и по тази тема.