Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2011 23:17 - Училищен АД!
Автор: luxporto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1305 Коментари: 2 Гласове:
1



Родната образователна система. И тя като Дядо ви Коледа и истинските мъже е нещо за което всички говорят, но никой не е убеден, всъщност съществува ли или просто се лъжем, за да си "живучкаме" по-спокойно.
И понеже ми писна на... ушанките, за образование да говорят хора, които се са и помирисвали класна стая в близките поне (!) 15 (хиляди светлинни) години, ще ви обрисувам една мила, идилична и почти утопична картина.
Рано сутрин. Млада майка с руси, провиснали екстеншъни и 15см ток изпраща хлапето си на училище. Тя е талисман на родителското съсловие. Отличава се с особено кошмарен стил на обличане и, срам не срам ще го напиша, със силиконовият си бюст.
А, по коридорите сънени единайсетокласници се мотаят с чашки кафе и проклината съдбата. Защото:
А. Снощи пиха толкова
Б. Ни си легнаха, а са се домъкнали на даскало
В. Някой си е внушил, че има ПРАВО (?!) да ги тормози посредством изпитвания и домашни
Между тях пърпорят четвъртокласници с ония извратените обувки с колелцата. Нахакани, намахани и с твърдото убеждение, че ако не им направиш път си простиш да бъдеш блъснат, напусван и изнервен жестоко. (На тяхната възраст аз поне имах страх от по-големите, псувах ги като отминат)
И къде ти утопична картина без типичният даскал! Типичен, но не с лупи и облечен като пеносинер. ТОЙ е звероукротител, нагъл, безжалостен и уверен, че няма по-мързелива и противна гад от учениците. Хване ли дневник изведнъж става недосегаем, безсмъртен и пр. Тоест, заседнал във филма "Шотландски боец 5"
И преди да сте ме обвинили в черонгледство, си признавам, че има и хора с призвание. Има хора живеещи за учениците си и родени, за да бъдат педагози... само дето не знам къде са!
Та родното училище е мястото да си разходиш късата пола, да поотрезнееш, да се посбиеш и да покълнеш вселената, че е измислила това ужасно място.
Коя съм аз ли? Аз съм лицето, сърцето и задника на бунта! Освен това съм побъркана, защото взимам, че се заслушвам какво бръщолевят учителите, тичам по проекти и се занимавам със сто извънкласни неща.
Откритие: Такива хора са ненужни! Те са неудобни, знаят повече от необходимото и говорят повече отклокото може. А колко може? Точно така, не може!
За огромно съжаление, отказвам да шлюпя семки в час. Да мълча когато знам и да се предам от тъпото упорство, че ролята на училището не е само да учи на език и малко математика, но и морална, етична и възпитателна.
Екскюз ми, джанъм, но се ъпдействаме туу мъч. А, всъщност процеса е обратен. Връщаме се в пра-историята и пътят е прогерсивно надолу!
Хайде влизам в час, въоръжена с най-милата си усмивка. (Ако не друго се научих да съм лицелерна, за да оецеля) Включвам си скайпа и фейсбука през мобилния и дори се заслушвам в мощната чалга идваща от задните чинове.
Имам ли избор? Нали аз съм бъдещето? Нали от мен зависи?
Но, при пълно безхаберие и незаинтересованост, бъдещето може спокойно да върви по дяволите. 
Реализираме наскоро проект, презентация, текст, труд-всичко е на 6. Дотук добре, но не можело да не си предостави зала, за да го представим. После пък нямало озвучаване. Накрая и преките ни ръководители не дойдоха... 
Струва ли си? 
А, ние искахме само да сме полезни, да се учим, да се развиваме. Но, ако на бълграския Бай Ганьо с дневник не му се плати, него не го касае. 
Сега се "боря" за оценки и диплома. Боря се с тях, за да получа оценката, която отдавна съм заслужила и със себе си, за да продължа да се боря... 


Тагове:   училище,   ужас,   дневник,   учител,   ад,   агония,


Гласувай:
1



1. oceanofdreams - В българските училища можеш да н...
18.06.2011 01:11
В българските училища можеш да научиш нещо единствено, ако сам проявиш желание. А най-лошото е, че в доста случаи учителите пречат на това. Няма да забравя как моята начална учителка неискаше да ме изпитва да чета във втори клас, защото четях гладко, а тя искаше на срички, защото останалите трябвало също да се научат. И какво трябваше да направя аз? И какво бях виновна, че мога да чета? Ей така все попадах на такива учители, които ме бутаха назад, дори и когато исках да науча нещо повече. Добре че се намираха от време на време иъ такива, на които им пукаше и искаха да ни научат на нещо. Аз лично цял живот ще споменавам само с добро една единствена моя учителка по литература от основното училище. Ако днес имам достатъчно добра култура и изказ (не перфектни, но все пак достатъчни), то всичко това дължа на нея. И обичта си към литературата също!
цитирай
2. luxporto - Както казва една китайска погов...
18.06.2011 09:19
Както казва една китайска поговорка: "Който пирон стъчи над другите, получава само удар с чук по главата." И не говорим за подкрепа, а за любезно непречене. Но, тъй като не очаквам никаква диференциация на образованието в скоро време всички ще вървим на едно. Добрите ще се пресират, не толкова добрите ще се стимулират. Егати соца, дами и господа! Дайте да бутаме апатията и безразличието напред.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: luxporto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 369887
Постинги: 188
Коментари: 818
Гласове: 1287
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031