Чувствам се като малка, тъпа, бяла мишка с оцъклени червени очи. Блъскам с в картонения лабиринт, а някой хахо снима и си записва психо-суматичните реакции на организма от последователното приемане на... (схванахте идеята-тоя не го харесваме)
На където ида се обърна КАМЕРИ. Големи, малки, средни...навсякъде са. После Ишерихия Коли била зараза. Къде ти? Камери! Въобще не им дреме дали си се сресал и дали разрешаваш да те снимат. Те просто са си там и тъповато те зяпат.
Снимат ме, подслушват ме, в колите има разни джаджи с който винаги знаят къде си, извеннесе се информация, че могат да те снимат от собственият ти телефон без твое знание, могат да те хакнат...
Ами защо по дяволите не взема да си закача един чан на врата та да им е по-лесно на господата от голямият брат да ме намират?! Но, аз предприемам контра-тактика. Говоря по телефона по над 5 часа на ден. Ако някой ме е подслешвал отдавна е умрял от клюкарско натравяне. Плезя се на всяка камера която видя (тоест съм доста зает човек) и си пълня компютъра с всевъзможни глупости. Ха, да ви видя сега!