Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08 10:50 - Нещо за четене?
Автор: luxporto Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2446 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Чете ми се болка, вихрушка, буря в зимна тъма, премълчаните истини в нечии тъжни очи. Чете ми се истина, не дълбоки философствания за това и онова, не глупаци опитващи се да подредят света, да разгадаят мистериите, да покажат, че са чели все вчеращни вестници.Чете ми се за чувства, за смисъла в първото горчиво кафе, забравата в последната, сладострастно, убита цигара.
В спокойния свят на днес, да яхнем мечтите си, макар и вече попроскубани, да им повярваме, че още стават за летене и нанякъде, в бъдеще, в минало, в нищото...
Наливаме си по чаша тишина и разказвай ми, къде скита, какво видя, колко сме плакали. На кръстопътища, на гари, без влакове, на пристанища, ще събираме чувства и спомени. Разказвай ми.
Залез и изгрев, целунати в безвремие. Уханието на спящия град и разкъсани листи, изписани с душа.
Чете ми се и ми се чувства.
А хората станаха алергични към чувствата. Преминават през живота си бледи, загледани в непостижимите върхове на големите пари, успехите, без цена, живота без страдание, бронирани за живота като цяло. Полу-слепи къртици, очакващи да полетят, без усилия, без да виждат калта на дните си. Пречи ни политиката, философите, богатите, журналистите и жените, които не можем да имаме. Най-много ни пречи комшийката, с нейните манджи и луди деца, още повече шефа, папата и държавата. Да го обсъждаме пак, отново, до посиняване и ако им разплетем схемата, охоооо... Само гледай какъв живот ще е! Минимум в Дубай, ама за малко, че ни пречат и емигрантите, джихадистите и никога, ама никога ние самите.
Това сме го чели и никакъв Дубай на хоризонта.  Само билети за търкане, хленч и тъпата надежда, че точно днес ще го хванем кьоравото и само гледай как ще го ударим.
Та седя си аз и нищо за четене, чувстването не е на мода.
А виждам колко разкази имаш в очите си.
Защо мълчиш душа, защо се давиш в морета от кухи стонове?
Агонията на изкуството...
Добрите истории са все недоизживяни, недоизказани, заключени зад сто врати, за да потъне и този ден в рутина.
Чете ми се и ми се чувства.




Гласувай:
6
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: luxporto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 220167
Постинги: 188
Коментари: 818
Гласове: 1279
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031