Постинг
01.03.2016 06:15 -
Сълза от две очи
Автор: luxporto
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1117 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 01.03.2016 06:48
Прочетен: 1117 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 01.03.2016 06:48
Добро утро, нощ.
Хубаво и старо, не съм избягала. Стъпвам върху жаравата на собствената си слепота. По тялото ми капризите се стапят, аргументите остават неми... Хубаво наивна, поне твърдят, че е полезно качество за жена. Остър парфюм, цигара и очи от какао, я да пиеш, я да се удавиш...
Като дете на гара. Гара, на която пристигат, и от която, отпътуват хиляди влакове. И плаче тя, подслонява в безумието си, тича и маха, посреща и колекционира спомени. На пролет ги проветрява на малкото балконче, с изглед към планината.
Объркано... Не, не съм объркана.
Просто мога да си изплача сърцето до капка, а дори на другия край на света, да прогоря следи по твоето.
Калейдоскоп, усмихни се, завъртам...
Пристигат, отпътуват и очакват да ме намерят същата. Да чуя история за някъде там и някога тогава, да сведа очи, хубаво наивна... Да стъпвам в отломки от сърца, да поливам отдавна мъртви цветя.
Какво знаеш за мен?
...Мразя рози.
И гари. Ужасно много.
Наивността е хубаво качество за жена, почти колкото тютюнопушенето и избухливостта.
Мостовете падат... От всякъде и за всякъде.
В моето сърце кой ще мине по стъкло? Кой ще посрещне моите уморени криле и ще превърже раните ми нощем? Разкажи ми приказка, излъжи ме, че помниш, че знаеш.
Изкушена ли съм? Слаба и поглеждаща през рамо.
Глупав феникс. Ще ме посрещнат, разбира се. Има кой...
Аз!
Време за възраждане. И почистване.
Приятели? Не съм убедена дали има лъжа, която мразя повече от тая.
Любов? Разкажи ми още, толкова е интересно... Любовта спи спокойно и се усмихва в съня си.
Стига драматичности, пролетна зора и топло кафе.
Всъщност нямам проблеми. Животът, дявол го взел, става само по-хубав.
Вратите са затворени, глухи и неми.
Когато срещнеш съдбата на улицата, кажи и, че не се познаваме.
На кръстопътя ще остане сълза изплакана от две очи.
Само, че и двете са мои.
Удоволствието беше изцяло мое, простено ми е, да ви е...
Хубаво и старо, не съм избягала. Стъпвам върху жаравата на собствената си слепота. По тялото ми капризите се стапят, аргументите остават неми... Хубаво наивна, поне твърдят, че е полезно качество за жена. Остър парфюм, цигара и очи от какао, я да пиеш, я да се удавиш...
Като дете на гара. Гара, на която пристигат, и от която, отпътуват хиляди влакове. И плаче тя, подслонява в безумието си, тича и маха, посреща и колекционира спомени. На пролет ги проветрява на малкото балконче, с изглед към планината.
Объркано... Не, не съм объркана.
Просто мога да си изплача сърцето до капка, а дори на другия край на света, да прогоря следи по твоето.
Калейдоскоп, усмихни се, завъртам...
Пристигат, отпътуват и очакват да ме намерят същата. Да чуя история за някъде там и някога тогава, да сведа очи, хубаво наивна... Да стъпвам в отломки от сърца, да поливам отдавна мъртви цветя.
Какво знаеш за мен?
...Мразя рози.
И гари. Ужасно много.
Наивността е хубаво качество за жена, почти колкото тютюнопушенето и избухливостта.
Мостовете падат... От всякъде и за всякъде.
В моето сърце кой ще мине по стъкло? Кой ще посрещне моите уморени криле и ще превърже раните ми нощем? Разкажи ми приказка, излъжи ме, че помниш, че знаеш.
Изкушена ли съм? Слаба и поглеждаща през рамо.
Глупав феникс. Ще ме посрещнат, разбира се. Има кой...
Аз!
Време за възраждане. И почистване.
Приятели? Не съм убедена дали има лъжа, която мразя повече от тая.
Любов? Разкажи ми още, толкова е интересно... Любовта спи спокойно и се усмихва в съня си.
Стига драматичности, пролетна зора и топло кафе.
Всъщност нямам проблеми. Животът, дявол го взел, става само по-хубав.
Вратите са затворени, глухи и неми.
Когато срещнеш съдбата на улицата, кажи и, че не се познаваме.
На кръстопътя ще остане сълза изплакана от две очи.
Само, че и двете са мои.
Удоволствието беше изцяло мое, простено ми е, да ви е...
