Постинг
07.04.2015 07:35 -
Сутрешно...
Контраатака на мислите... Ако музиката е твърде силна успявам да ги разпилея. Главоболието е страничен ефект, но си струва за този изгрев. Да, нехуманно рано сутринта, будна съм. Някъде между сивите облаци и първото кафе... Къде, по дяволите, си изпуснах цигарите?!?
Нов ден, без магически кадифета и сатенени неща, хукнали на някъде... Ден в който да изпълзиш от бърлогата си в най-удобните дънки, сънено да си кимнеш с кварталната котка и да взривиш още спящия си мозък с най-дивашките ритми. Без да се налага да си подреждаш косите, без значение как е минала предната нощ, или къде...
Градът още протяга бетонените си крайници, улиците започват да се движат под баса в ушите ми. Кой би се изненадал да види танцуващо момиче по изгрев, поне повече от колко би се изненадал да види мен преди изграв?!
Да се върна на въпроса с цигарите...
Дамски чанти - вероятно бих разнасяла по-малко неща със себе си ако бях скитница, но като се замисля, не познавам човек, който прекарва повече от времето си в това да е "навсякъде и никъде"...
Загубила съм си била музата? Не вярвам. Само цигарите.
Стоях кротка за доста повече от обикновено, трябва да ми се признае. Постарах се. Ииии стига толкова. Бурята гастролира тази вечер. До тогава, обаче, графика ми настоява да съм на три места едновременно...
И аз така си мислех-време ми е за кафе. Да проверим дали света ще се взриви, ако го лиша от присъствието си за час.
Проблема на романтичните жени е, че живеят в свои светове, където нещата не са точно каквито са... Или това им беше предимството? Страхове и сблъсъци, да не би някой да спука сапунените им мехури от турунджави залези и шоколадови обещания, че от утре, от понеделник, или от когато там, видиш ли, всичко щяло да е различно...
Да се обесиш от скука, ей тъй, на средата на комфортната си зона, или да порастнеш... По избор!
И както казваше любимата ми Вихронрав, в полунощ и с магически пръчици всички можем да сме вещици, да ви видя по изгрев и с едни развалени слушалки под ръка... И без цигари...
Да се върнем да ровенето в бездънната чанта. Спомени, стари писания, снимки и адреси, гари през който не минават влакове, магически прах и съвсем никакви цигари.
А той вероятно, вече втори час, си доспива, само пет минути... Горкия. Пак ще се събуди с нова жена. Промлемите на смелите... или крайно глупави мъже, който се събират с бури...
Искаше да ме вдъхновиш? Сега ще си плащаш. Ще вали нагоре, ще духат цветни ветрове, светът ни ще е музика. За вечеря имаме мечти и толкоз.
А на мен в душата ми е Индия...
Нов ден, без магически кадифета и сатенени неща, хукнали на някъде... Ден в който да изпълзиш от бърлогата си в най-удобните дънки, сънено да си кимнеш с кварталната котка и да взривиш още спящия си мозък с най-дивашките ритми. Без да се налага да си подреждаш косите, без значение как е минала предната нощ, или къде...
Градът още протяга бетонените си крайници, улиците започват да се движат под баса в ушите ми. Кой би се изненадал да види танцуващо момиче по изгрев, поне повече от колко би се изненадал да види мен преди изграв?!
Да се върна на въпроса с цигарите...
Дамски чанти - вероятно бих разнасяла по-малко неща със себе си ако бях скитница, но като се замисля, не познавам човек, който прекарва повече от времето си в това да е "навсякъде и никъде"...
Загубила съм си била музата? Не вярвам. Само цигарите.
Стоях кротка за доста повече от обикновено, трябва да ми се признае. Постарах се. Ииии стига толкова. Бурята гастролира тази вечер. До тогава, обаче, графика ми настоява да съм на три места едновременно...
И аз така си мислех-време ми е за кафе. Да проверим дали света ще се взриви, ако го лиша от присъствието си за час.
Проблема на романтичните жени е, че живеят в свои светове, където нещата не са точно каквито са... Или това им беше предимството? Страхове и сблъсъци, да не би някой да спука сапунените им мехури от турунджави залези и шоколадови обещания, че от утре, от понеделник, или от когато там, видиш ли, всичко щяло да е различно...
Да се обесиш от скука, ей тъй, на средата на комфортната си зона, или да порастнеш... По избор!
И както казваше любимата ми Вихронрав, в полунощ и с магически пръчици всички можем да сме вещици, да ви видя по изгрев и с едни развалени слушалки под ръка... И без цигари...
Да се върнем да ровенето в бездънната чанта. Спомени, стари писания, снимки и адреси, гари през който не минават влакове, магически прах и съвсем никакви цигари.
А той вероятно, вече втори час, си доспива, само пет минути... Горкия. Пак ще се събуди с нова жена. Промлемите на смелите... или крайно глупави мъже, който се събират с бури...
Искаше да ме вдъхновиш? Сега ще си плащаш. Ще вали нагоре, ще духат цветни ветрове, светът ни ще е музика. За вечеря имаме мечти и толкоз.
А на мен в душата ми е Индия...
желая ти слънчеви утрини пълни с адреналин, прекрасни дни и вълшебни залези!
цитирайПривети, привети.
Благодаря за милите думи. Радвам се, че сте се отбили, за да споделим този изгрев.
Турунджав от своя страна, поне за мен е цвят без име, нещо прекалено омесено и мъгливо, за да има собствено название. А и често е без значение.
Пожелавам ви прекрасности :)
цитирайБлагодаря за милите думи. Радвам се, че сте се отбили, за да споделим този изгрев.
Турунджав от своя страна, поне за мен е цвят без име, нещо прекалено омесено и мъгливо, за да има собствено название. А и често е без значение.
Пожелавам ви прекрасности :)
