Аз съм едно от лицата в тълпата. Не помня соца, нито “онова хубавото време„. Родих се във време на промени. Парите се смениха много пъти, властта... Всички глупави промени, всички гадости ги пробваха на нас и нашите родители. Никога не съм имала учебници от училище, закуски или обяди. Стола беше развалина, униформите бяха отживелици. Израстнахме в буреносните години в които уважението е мръсна дума. 
Да, аз съм детето на промените. 
Моите “старци„ се бориха да по-доброто, но то не дойде. 
Аз от близо опознах протестите. Аз гласувам. Аз... Аз не познавам слънчевите дни. Моето образование е платено. Но, работата която имам съвсем не е. 
Как да ти родя деца, Българио?! Какво да им дам? Как да ги храня... Да скачат с мене по площадите? Да спят в палатки? Да купуват дните им с кебапчета? Кажи ми! 
Искам да остана, мътните ме взели, няма да замина. 
Пустеещите села, бабите без пенсии за това, че са отдали живота си на държавата... Делят комата с кучето, нали е живинка. Нашата, проклета, напоена с кръв земя. 
Виж ме! Виж ме, от прозореца на лъскавата си държавна кола. От балкона на държавното си жилище, за което си платил стотинки. Огледай ме добре. На гърба на мен и всички тези хора си там. Хайвера на масата ти - ние го платихме. 
С раздраните дънки, старите гуменки... Какво даде на нас държавата? Твоята наглост ли? Мерси! 
Къде е слънцето? Къде е надеждата? Посочи ми! Води ме и до смърт ще се борим. Полу-издъхнали под натиска на сметките за тока, едва кретащи, трудно дишащи... Обръкани, слепи, глупави и сами. Но, посочи ми огъня. За Бога, капчица надежда. 

http://vbox7.com/play:838fbb1d - Нещо истинско, фонът на тези думи...

Можем и сме длъжни да си подредим красивата страна. Умни и хубави хора, прекрасна природа, хилядолетни традиции. Остава умните и хубави хора временно мааалко да се ядосат и да отнемат кокала на шайка самозабравили се елементи.

Много трогателно си го написала, luxporto.
Поздрави!:)

От нас и само от нас зависи. Болно е, но едно голяма част от хората не го съзнават. И докато ние леем мастило, скачаме по митинги и беснеем, че оставаме нечути, другаде си сипват по ракия, гласуват за старите муцуни и подрусват телеса в кръчмите.
Благодаря за отделеното време, също че, споделихте мислите ми.
Надявам се скоро да видим слънцето
Поздрави

Поздрави и усмивки и от мен. Болката ни е обща, думите не стигат да се опише, но се чувства и във въздуха.

Ние имаме мъдростта, знаем кое, какво ее ...но Вие младите имате дързостта ! Хаиде да се сабереми разберем..!! Историята нази 4ака !! Поздрави!!

Поздрави и от мен. :)

Трудно ми е да напиша "браво", защото е толкова тъжно, че би било прекрасно да не си го изживяла това всичко. А то е изживяно от мнозина.
Господ да ни е на помощ!

Янче, ръкопляскам ти!
Де да можеше да кажеш тия трогателни думи и в предаването ти по радиото.
Можеш ли?
Нека чуят връстниците ти. Нека започват да осъзнават, че вие сте последната надежда на България .

Повярвай ми, ние предишното поколение се опитахме да ги спрем, да сложим нещата по местата си. Не успяхме, много ни излъгаха. Дано сега заедно успеем да направим нещо добро. Ние сме с вас младите и напълно ви подкрепяме!

Дали сме забравени от Бога или сами забравихме себе си, се питам
Поздрави от мен

Правим каквото можем да сме актуални, Куш. Опитваме. Но, медиите... Мда, те са медии

Зная, зная как родителите ми са се борили за хляба, зная как тази преди нас са видели дори повече гадост. Затова и ни възпитават трудно. Докато работиш постоянно, децата се отглеждат пред телевизора. На мен ми е четено ужасно много, но едно цяло поколение се самообразова пред екрана. А от там какво се бълва? Страшно е.
Дано се поучим от вашите грешки и се опрем на опита ви. Заедно и напред

Стъпила си на онази стръмна пътека, която на моменти свършва в пропасти, или непристъпни върхове, където уж има много хора със същите идеи и желания, но които в напечените моменти се изпаряват.
Ще вървиш, от краката и ръцете ти, а най-вече от главата ти ще тече кръв,
Ще се питаш защо всички се крият, след като уж разбират и виждат.
Ще те нападат, ще те осмиват, ще те хулят, удрят, ще се опитват да те унищожат.
Просто остани себе си (поне докато е възможно), и се приготви за битката с мелниците, докато другите бъдат просто читатели и зрители.
Гордея се с теб!

Благодаря ти, за мен това значи ужасно много.
Понякога се боря със собствения си цинизъм, за да съхраня вярата, която ме кара отново и отново да си разбивам главата в стената. Но, детето което съм, явно не се дава лесно.
... Ти знаеш

Когато цинизмът ти достигне едно определено ниво (а това неминуемо ще се случи), тогава ще осъзнаеш точния смисъл на онази закачка, че песимистът на практика е информиран оптимист.
Но докато настъпи този тъжен момент се усмихвай!
Усмихвай се много, обичай, радвай се и бъди щастлива, защото го заслужаваш!
И, да - аз зная! И не съм спирал да зная, въпреки всичко!

:) Все повече се измъквам от тъмата и се мъча да не губя усмивката.
Благодаря ти за всичко.
Изпращам ти от моите усмивки