Постинг
05.06.2013 03:20 -
ATTRAVERSIAMO
Интернетът ми спря докато пишех това.
Удобно изчезна и загубих всичко написано, за да ми даде възможност да не застана зад тези думи. Да ги затрия в пространството и да продължа. Така...
Явно, обаче, не ме познава. Щом съм се заинатила, ще стане. И толоз!
...
Три точици.
Вероятно съм най-големият им почитател. През годините доста се сближихме.
Ползвам ги често и почти за всичко.
Когато съм наистина бясна, мразя всички човеци и само това спасява разговора от изгубяване, и точни и ясни насоки къде точно може, глупакът без инстинкт за самосъхранение, който ми се е изпречил, да си постави мнението.
Когато остана възхитена, трогната и забравя всички думи, на всички езици които знам.
Когато съм дръзка и прекрача границата на брагоприличното, хукна в изблик на откровение и не събирам кураж да доизкажа мислите си, след това.
Когато съм твърде тъжна, за да мисля за правилният синоним на “скапан„.
Когато нещо е достатъчно глупаво, че да го оставя без коментар.
Когато съм отегчена почти до смърт и се моля, хуманоидът отсреща просто да смени темата или за се изпари.
И още, и още...
Точици събрали всички думи в себе си.
Толкова дълго ги слагах. Запетаи, многоточия и празни страници. Връщах се, дописвах, чаках. Мътните да ме вземат с моето чакане! Нищо не ме е ударило по главата. А може би е трябвало.
Така е по-лесно. Да се проснеш на пътя да мърмориш, да чакаш и да бъдеш прекрасна.
Не точно.
Не всички нощи са кашмирени, индигови или изпълнени с въздишки. Понякога е просто тъмно. Не винаги очите ми са шоколадови. По-често от нужното, са кръвясали и уморени. Не нося коприна всеки ден. Пъхвам се в първите, попаднали ми, джинси и хуквам.
Твърде много компромиси. Със себе си.
Твърде много думи лишени от смисъл. Използвани да опишат свят, който не виждам.
Кални са ми очилата.
.
!
!!!
За утре ми се иска един натурален изгрев. Съвсем истинско, хладно утро. Без лимонени, портокалови, окъпани в златна охра и алено, лъчи. Кафе, достатъчно силно, за да ме измъкне от леглото и една мечта. Мечта без добавки, украшения и джинджифръчки. Нещо което да ти даде смисъла. Да те перне по врата и да ти припомни, че докато натъпкваш душата си между точките, светлината няма да се запали сама.
Зачертвам го.
С точка.
С удивителна!
!!!
Познаваш ли тук моят стил? Многословно, пропито с парфюм, полято с малко восък и ужасно объркано, но силно.
От кога не бях тичала по клавишите, на един дъх.
Докато не започнеш и с душата си да се усмихваш.
Пречистена.
Зачертвам го!!!
Удобно изчезна и загубих всичко написано, за да ми даде възможност да не застана зад тези думи. Да ги затрия в пространството и да продължа. Така...
Явно, обаче, не ме познава. Щом съм се заинатила, ще стане. И толоз!
...
Три точици.
Вероятно съм най-големият им почитател. През годините доста се сближихме.
Ползвам ги често и почти за всичко.
Когато съм наистина бясна, мразя всички човеци и само това спасява разговора от изгубяване, и точни и ясни насоки къде точно може, глупакът без инстинкт за самосъхранение, който ми се е изпречил, да си постави мнението.
Когато остана възхитена, трогната и забравя всички думи, на всички езици които знам.
Когато съм дръзка и прекрача границата на брагоприличното, хукна в изблик на откровение и не събирам кураж да доизкажа мислите си, след това.
Когато съм твърде тъжна, за да мисля за правилният синоним на “скапан„.
Когато нещо е достатъчно глупаво, че да го оставя без коментар.
Когато съм отегчена почти до смърт и се моля, хуманоидът отсреща просто да смени темата или за се изпари.
И още, и още...
Точици събрали всички думи в себе си.
Толкова дълго ги слагах. Запетаи, многоточия и празни страници. Връщах се, дописвах, чаках. Мътните да ме вземат с моето чакане! Нищо не ме е ударило по главата. А може би е трябвало.
Така е по-лесно. Да се проснеш на пътя да мърмориш, да чакаш и да бъдеш прекрасна.
Не точно.
Не всички нощи са кашмирени, индигови или изпълнени с въздишки. Понякога е просто тъмно. Не винаги очите ми са шоколадови. По-често от нужното, са кръвясали и уморени. Не нося коприна всеки ден. Пъхвам се в първите, попаднали ми, джинси и хуквам.
Твърде много компромиси. Със себе си.
Твърде много думи лишени от смисъл. Използвани да опишат свят, който не виждам.
Кални са ми очилата.
.
!
!!!
За утре ми се иска един натурален изгрев. Съвсем истинско, хладно утро. Без лимонени, портокалови, окъпани в златна охра и алено, лъчи. Кафе, достатъчно силно, за да ме измъкне от леглото и една мечта. Мечта без добавки, украшения и джинджифръчки. Нещо което да ти даде смисъла. Да те перне по врата и да ти припомни, че докато натъпкваш душата си между точките, светлината няма да се запали сама.
Зачертвам го.
С точка.
С удивителна!
!!!
Познаваш ли тук моят стил? Многословно, пропито с парфюм, полято с малко восък и ужасно объркано, но силно.
От кога не бях тичала по клавишите, на един дъх.
Докато не започнеш и с душата си да се усмихваш.
Пречистена.
Зачертвам го!!!
1.
анонимен -
С тия три точки директно се нареждаш ...
05.06.2013 06:36
05.06.2013 06:36
С тия три точки директно се нареждаш в редиците на деликатните, дипломатичните и благовъзпитаните. Блазе ти!
П.п. По нашиа край казваме "загрубяване" вместо "изгубяване".:)
цитирайП.п. По нашиа край казваме "загрубяване" вместо "изгубяване".:)
*Изгрубяване, всъщност. Но, когато пишеш посред нощите, винаги има фал. :D
цитирайОбичам когато да виждам това, което ти обичаш в думи , да изливаш!
Много много "достатъчно имащо"!!! Поздравявам и прегръщам!
цитирайМного много "достатъчно имащо"!!! Поздравявам и прегръщам!
Предпочитам ром, но идеята ми харесва.
Поздрави и усмивки
цитирайПоздрави и усмивки
Слънчеви прегръдки, много, много.
Без многоточия. Само чувства
цитирайБез многоточия. Само чувства
luxporto написа:
Слънчеви прегръдки, много, много.
Без многоточия. Само чувства
Без многоточия. Само чувства
http://www.youtube.com/watch?v=3TZXF_ieSuw
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=Y_vKBhTVlXk
цитирайТрогателно признание...
цитирайДецата порастват. Къде с многоточия, къде с празни листчета и обещание, че някой ден ще имат куража да ги запълнят. Но, това е част от този див живот. Крачица по крачица да се доближаваш до истините, които винаги си усещал, но си имал магарешкия инат да не осъзнаеш.
След което се иска да се сриташ отзад и да станеш от пътя.
Само дето никой не те подготвя, че нито едно от изброените не е лесно или безболезнено
цитирайСлед което се иска да се сриташ отзад и да станеш от пътя.
Само дето никой не те подготвя, че нито едно от изброените не е лесно или безболезнено
Казвал ли съм ти, че от веселие никой не е помъдрял?
Тъпото е, че когато вече научиш нещата, горчилката е напълнила чашата ти почти догоре.
И тогава може пак да се върнеш към многоточията, защото думите губят заряд.
Нещо като в Сто години самота на Маркес...
цитирайТъпото е, че когато вече научиш нещата, горчилката е напълнила чашата ти почти догоре.
И тогава може пак да се върнеш към многоточията, защото думите губят заряд.
Нещо като в Сто години самота на Маркес...
Продължаваш да се удряш като пеперуда в студената светлина, която не топли. Но се бориш. Когато освободиш себе си от страховете, тогава и битката не е загубена. Дълбоко в себе си откривам смисъл
цитирайВъпрос на време
цитирайЗагубиш ли надеждата - губиш душата си.
цитирайЗамисляла ли си се, дали поддържането на бойния дух на въпросната душа не е малко като бягането на катерицата в колелото?
цитирайИначе какво да прави? Да легне в триците и да чака? Може би ако прекараш достатъчно време на колелото, няма да има решетки, които да те спрат.
цитирайПриятно прекарване с надеждата, какво да ти кажа :)
цитирайНадеждата като състояние на духа е подла компания, но пък отказвам да се откажа от нея
цитирай