Постинг
30.05.2013 21:01 -
Бъркотия
Буреносната физиономия на самодоволен, преял коратак...
Не можеш да си сигурен какво кроя под разпилените кичури. Въпроси, въпроси...
Отпусната в топло спокойствие. Наслаждавам се на хладния вятър. Нощта пристъпва тихо. Разтварям се в сатенени мисли.
Последно кафе, шоколад и най-отнесената усмивка. Капчици плаващо време...
Шумящи потоци от шеметна страст. Нови светове, нови-стари песни и съвсем забравени тайни, проблясващи под прахта. Сребърни криле, плавно отдалечаващи се от селенията на миналото.
Промяната? Тя рядко събира смелост да бъде спонтанна. Обикновено е дръзка тъкачка, всеки ден добавяща или отнемаща нишки от нас самите. Живее в сенките, там където деня жадно изпива нощта - само за миг. Тя ухае на грях...
Опитвам да си спомня къде забравих силите си? Не искам да се боря. Оставям се в ръцете ти. Само в този миг. Нощ в която мога да намеря пристан.
Толкова е топло и хубаво. Дрезгава бъркотия от спотаени въздишки.
Не спира да боли. Никога. Но, моля те, запали ми и тази цигара... Приеми ме за мъничко. Грешна скитница, превила се под тежестта на всички чувства.
Утре ще си друг. Ще забравя частица от мен в очите ти.
Търся покой. Не ме разпитвай, не говори... Капки чувства по стъклата. Знаеш, че вали когато съм тъжна, но тази вечер ми е хубаво.
Пир за бохемската душа. Вечеря без свещи. Болката, радостта, спокойствието, закачките, гонитбата и мира - всичко и още... Саркастична и в същото време толкова мъничка. Дошла от никъде и за малко, за да запали огньовете на времето.
Нежност...
Тишина, разсъбличаща душите. Провокация до лудост - обиграната ярост на диво животно, невинност на дете, а после - усмивка на неизказани истини. Войн, закрилник, баща, затворник, приятел, любовник, враг и умоляващо за обич хлапе... Колко лица мога да те предизвикам да ми покажеш?
После кротичко ще се отпусна, след безкрайния ден.
Ще вдигна поглед от топлото кафе и реалността, още замаяна, ще се завърне на мястото си...
Сън? Реалност?
Аз или ти?
Звездни мечти. Не са нужни думи...
Очакване...
Ще дойдеш - зная.
Не можеш да си сигурен какво кроя под разпилените кичури. Въпроси, въпроси...
Отпусната в топло спокойствие. Наслаждавам се на хладния вятър. Нощта пристъпва тихо. Разтварям се в сатенени мисли.
Последно кафе, шоколад и най-отнесената усмивка. Капчици плаващо време...
Шумящи потоци от шеметна страст. Нови светове, нови-стари песни и съвсем забравени тайни, проблясващи под прахта. Сребърни криле, плавно отдалечаващи се от селенията на миналото.
Промяната? Тя рядко събира смелост да бъде спонтанна. Обикновено е дръзка тъкачка, всеки ден добавяща или отнемаща нишки от нас самите. Живее в сенките, там където деня жадно изпива нощта - само за миг. Тя ухае на грях...
Опитвам да си спомня къде забравих силите си? Не искам да се боря. Оставям се в ръцете ти. Само в този миг. Нощ в която мога да намеря пристан.
Толкова е топло и хубаво. Дрезгава бъркотия от спотаени въздишки.
Не спира да боли. Никога. Но, моля те, запали ми и тази цигара... Приеми ме за мъничко. Грешна скитница, превила се под тежестта на всички чувства.
Утре ще си друг. Ще забравя частица от мен в очите ти.
Търся покой. Не ме разпитвай, не говори... Капки чувства по стъклата. Знаеш, че вали когато съм тъжна, но тази вечер ми е хубаво.
Пир за бохемската душа. Вечеря без свещи. Болката, радостта, спокойствието, закачките, гонитбата и мира - всичко и още... Саркастична и в същото време толкова мъничка. Дошла от никъде и за малко, за да запали огньовете на времето.
Нежност...
Тишина, разсъбличаща душите. Провокация до лудост - обиграната ярост на диво животно, невинност на дете, а после - усмивка на неизказани истини. Войн, закрилник, баща, затворник, приятел, любовник, враг и умоляващо за обич хлапе... Колко лица мога да те предизвикам да ми покажеш?
После кротичко ще се отпусна, след безкрайния ден.
Ще вдигна поглед от топлото кафе и реалността, още замаяна, ще се завърне на мястото си...
Сън? Реалност?
Аз или ти?
Звездни мечти. Не са нужни думи...
Очакване...
Ще дойдеш - зная.
Планетата Нибиру и тоталната паника в ЦР...
ПОГРОМ! ДВА УКРАИНСКИ КОМПЛЕКСА „ПЕЙТРИ...
РУСИЯ СПЕШНО СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ГЛОБАЛНО СЪБ...
ПОГРОМ! ДВА УКРАИНСКИ КОМПЛЕКСА „ПЕЙТРИ...
РУСИЯ СПЕШНО СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ГЛОБАЛНО СЪБ...
1.
анонимен -
Това ли измисли, Янче. Ми то наис...
30.05.2013 22:16
30.05.2013 22:16
Това ли измисли, Янче. Ми то наистина е бъркотия. Красива, наситена, многопластова, задимена, но бъркотия. Поне нека дойде!
За втори път забелязвам известен ритъм в текста на някои места. Преди време един твой постинг много приличаше на стихотворение, а си беше уж проза.
Както и да е. Поздрави от чичо Куш! :)
цитирайЗа втори път забелязвам известен ритъм в текста на някои места. Преди време един твой постинг много приличаше на стихотворение, а си беше уж проза.
Както и да е. Поздрави от чичо Куш! :)
2.
anin -
Леле,
19.07.2013 13:22
19.07.2013 13:22
Ти си огън и пламък! :)
цитирай
