Буреносната физиономия на самодоволен, преял коратак...
Не можеш да си сигурен какво кроя под разпилените кичури. Въпроси, въпроси...
Отпусната в топло спокойствие. Наслаждавам се на хладния вятър. Нощта пристъпва тихо. Разтварям се в сате...

 За пръв път видях как човек умира... Какво по-естесвено, нали? Просто крачиш, един ден, обаче,  Животът пада на карти от Костеливата красавица и...сбогом. 
Гледала бях много филми... Но, дори красивите думи на които ме учиха в гимназията...

 Да стиснем юмруци, да вдигнем глави -
това е нашия живот, да отворим очи
нашето бъдеще е в нашите ръце

 Кога, по дяволите, минаха толкова години? Спомням си, сякаш през чужди очи, как стоя на тераса, много подобна на тази и в съзнанието ми няма нито една-едничка мисъл. Очите ми са все така огромни и топло кафяви, но ръцете са още по детск...