Ставай! Ставай не се мотай. Пода е студен, прозореца е отворен, а ти пак заспиваш над бумагите. Ставай, жено! 
Избърши си очите, приличаш на панда. По-добре е, мерси. 
Писах за всичко, на всички... На теб не съм ти писала. На мен не съм пи...

 Дали пък не е три сутринта? Нямаше да съм аз иначе.
Честит ви нов ден. Честита есен. Честит живот. Вдишайте. Добре де, бъдете си предубедени. Вдишайте все пак. Затворете за миг очи. Кога за последно се спряхте за миг? Да послушате тишин...

 Прощаването, мои хора, е тъпа работа. Ама много гадна. Не мога да проумея как не ми събра акъла, двайсет години, тая информация. Ако се чудите, ядосана съм, да. Явно трябва да напиша един нервен пост, та да тръгне скапания октомври. 
Кол...

Това беше един много ядосан пост. Пристигнах пламнала. Бясна като диво животно бито почти до смърт. Това беше една много шибана седмица... Някъде между спазмите на адреналина, реших че ще пиша. Обикновено помага. Къде ти... Късах парченц...